Първа част
03.05.2009 - Останахме много доволни от пътуването ни с компания Transsat и полет нa Thomas Cook. Един 8 часов полет. На борда гледахме филми и може да се каже че тези часове минаха неусетно. Кацнахме на летището в Монреал 6 часа местно време. И от там установихме че това е страната на опашките... хората обичат да чакат явно. Едни опашки като завият едно чудо... един паспортни проверки... и накря при емиграционните. Падна ни се един офицер много добронамерен като казахме че сме българи взе да се шегува за неща които само ако има приятели българи би могъл да знае. Цялата процедура трая около час и половина. Бяхме взели половината багаж защото Валето не беше успял да си намери куфарите с китарите. И се беше спекъл яко. Обиколихме цялата зала за багаж но вест ни кост. Случайно видях една табела на която пише извън габаритен багаж. И лампата светна ... че като качавахме куфарите на самолета ги качихме през такова отделение и решихме да гледаме там... но уви отново същата ситуация... Ми казвам Вале ей я тук опашката за загубен багаж давай да заставаме да се редим и да подаваме формуляри. Застанхме кротко и чинно :) както на всяка опашка тук и зачакахме. Но Валентин изведнъж казва чакай да се разходя още веднъж ... и след 10-ина минути се връща ама ухилен ... ухилен просто не е истина и бута количка с куфарите. Е успокоихме се че си е разправия.
Боря ни посрещна. Горкия и той се беше изчкал.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Хахахах, представям си го Вальо как се усмихва радостно и се хилим тука с Гери докато четем!!!
ReplyDelete