Нашето голямо семейно пътуване започна на 18.03.2009 с първа спирка Лондон. Лондон Лондон Лондон мнооого голям красив и шарен град. Свобода на личността (въпреки че на всеки метър има камери и CCTV watching you) и усещане за намеса на държавата на всякъде. На мен това ми хареса. Никой не прави и две крачки без да се замисли за това което ще последва. А последствията вярвайте ми наистина са сериозни и за замисляне. Най - лошото в цялата ситуация е статута на българите в Обединеното кралство. Все сме прецакани. Дали е родината дали е извън нея. Там не можеш да работиш директно с работодател ( е може има и изключения но трябва да си супер спецалист) работиш през агения и в повечето случаи ниско квалифифициран труд. Но с годините човек се научава кое как е и понапредва поурежда се и е по ведър.
В Лондон на Венци страшно много му хареса - дали защото имаше страшно много площадки дали защото си намери приятелчета там и си играеше с тях дали защото общувахме с повече българи не знам може всичко това е комплексно но там определно му хареса.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Абре, Наде, а каква е тая замазана снимка на син автобус, която се показва от време на време под статията!?
ReplyDeleteИ да, Венци (пък и вие) изглеждаше доста щастлив на снимките по лондонските площадки.
А на българите - така трябва - контрол и стягане. Иначе току-виж се проявили както в собствената си страна, хихихи.
Наде стискам палци да си намерите хубава работа и нещата да се наредят. За Венци наистина ще е трудно,но възрастта ще му помогне да се адаптира. С нетърпение ще чакам още разкази, а може и някоя снимчица да сложиш :-)))) Те доста особенни тези канадци,но с чужденците май е така навсякъде-така ли си представяше Канада ;-) много целувки на всички ви******
ReplyDelete