Част втора
Тук вече няма да слагам дати защото вече впечатленията са от по общ характер и няма да бъда точна в хронологията.
Първия месец живеем в центъра на Монреал ... около нас едни високи сгради ... едно чудо. Тук има много черкви и катедрали ... просто са през километър. И едно е широко просторно... тук едното платно за автомобилите е колкото едно английко в двете посоки. Инфраструктирата е много добра но зимата явно си оказва влияние. Сега в този период има страшно много ремонти озеленяване строежи. А тук строят с размях...
Другото което ме впечатли е многото просяци които има тук. Обяснявам си го с добрата социална политика която имат ... но това ме демотивира и подтиска някак си ... като знам през колко трудности минава човек за да стигне до тук ... а финансовата част няма да я броим... и той здрав прав мръшляк застава пред мен и ми иска пари " че нямал пари да яде и бил homeless" абе яяяяя... не знаеш от къде съм дошла и че пари така лесно не излизат от моя джоб.
От институциите съм доволна всичко правят за теб като новодошъл. Обсипват те с информация чак не можеш я преглътна в първия момент. Помагат да се интегрираш бързо. :)
Но цари като цяло социализъм... Има доста неща които са положителни и които не ми харесват ... но вероятно с времето се свикава... както с метрото - голям смях падна като го видяхме за първи път. Влизаме ние в метростанция "McGill" купуваме билети ( но докато мъжа на гишето дъвчещ ни обясни каква е разликата от ползването на карти/билети и новата им карта "OPUS" - той така и не обясни де казва четете и толкоз. после влизахме в нета и ние си разяснявахме за + на въпросната карта която е нововъведение :))))) чакай че се отплеснах... и слизаме на спирка колкото централна гара ... а изумлението беше още по голямо когато дойде мотрисата... (дано да успея да приложа снимка) значи за разлика от лондонското метро тук мотрисите са освен с ток и с гуми ... което предизивикава при возене много яко клатене и шум... за сега достатъчно че нещо се изморих :)

Канада - Dream land

Първа част
03.05.2009 - Останахме много доволни от пътуването ни с компания Transsat и полет нa Thomas Cook. Един 8 часов полет. На борда гледахме филми и може да се каже че тези часове минаха неусетно. Кацнахме на летището в Монреал 6 часа местно време. И от там установихме че това е страната на опашките... хората обичат да чакат явно. Едни опашки като завият едно чудо... един паспортни проверки... и накря при емиграционните. Падна ни се един офицер много добронамерен като казахме че сме българи взе да се шегува за неща които само ако има приятели българи би могъл да знае. Цялата процедура трая около час и половина. Бяхме взели половината багаж защото Валето не беше успял да си намери куфарите с китарите. И се беше спекъл яко. Обиколихме цялата зала за багаж но вест ни кост. Случайно видях една табела на която пише извън габаритен багаж. И лампата светна ... че като качавахме куфарите на самолета ги качихме през такова отделение и решихме да гледаме там... но уви отново същата ситуация... Ми казвам Вале ей я тук опашката за загубен багаж давай да заставаме да се редим и да подаваме формуляри. Застанхме кротко и чинно :) както на всяка опашка тук и зачакахме. Но Валентин изведнъж казва чакай да се разходя още веднъж ... и след 10-ина минути се връща ама ухилен ... ухилен просто не е истина и бута количка с куфарите. Е успокоихме се че си е разправия.
Боря ни посрещна. Горкия и той се беше изчкал.

Голямото пътуване

Нашето голямо семейно пътуване започна на 18.03.2009 с първа спирка Лондон. Лондон Лондон Лондон мнооого голям красив и шарен град. Свобода на личността (въпреки че на всеки метър има камери и CCTV watching you) и усещане за намеса на държавата на всякъде. На мен това ми хареса. Никой не прави и две крачки без да се замисли за това което ще последва. А последствията вярвайте ми наистина са сериозни и за замисляне. Най - лошото в цялата ситуация е статута на българите в Обединеното кралство. Все сме прецакани. Дали е родината дали е извън нея. Там не можеш да работиш директно с работодател ( е може има и изключения но трябва да си супер спецалист) работиш през агения и в повечето случаи ниско квалифифициран труд. Но с годините човек се научава кое как е и понапредва поурежда се и е по ведър.
В Лондон на Венци страшно много му хареса - дали защото имаше страшно много площадки дали защото си намери приятелчета там и си играеше с тях дали защото общувахме с повече българи не знам може всичко това е комплексно но там определно му хареса.